Възнесение Господне е един от дванадесетте велики Господски празници в Православната църква, отбелязван на четиридесетия ден след Светото Възкресение. Този ден е изпълнен с духовна дълбочина и радост, защото Христос, след като в продължение на четиридесет дни се явявал на Своите ученици и ги наставлявал, се възнесъл на небето от Елеонската планина пред техните очи. В това събитие вярващите откриват не просто край на Христовото земно служение, а неговото тържествено завършване и влизане в славата на Отца. Господ не се възнесе като дух, а като Богочовек – с прославеното Си човешко тяло, което прие чрез Пресвета Богородица. Така Той въведе обожената човешка природа в самото лоно на Светата Троица. Това е най-високата възможна чест за човешкия род – да бъде причастен на Божествената слава.

Събитието на Възнесението е описано в Деяния на светите апостоли и в Евангелието според Лука. След като ги благословил, Иисус се отделил от учениците и бил грабнат в облак, а двама ангели им казали, че Този, Който се възнесе, отново ще дойде по същия начин. Това обещание дава на Църквата жива надежда за Второто пришествие и окончателното спасение. Но макар Христос да се възнесе, Той не изостави Своите последователи. Напротив – обеща да бъде с тях "през всички дни до свършека на света" и да изпрати Светия Дух, Който да ги ръководи, утешава и укрепява.

Празникът на Възнесение Господне не е празник на тъга, а на радост и упование. Апостолите не се разпръснаха в отчаяние след Възнесението, а се върнаха в Йерусалим "с голяма радост", защото разбраха, че Господ вече е винаги с тях – невидимо, но реално, чрез благодатта на Светия Дух. Така започва новата епоха на Църквата – епохата, в която Христос царува в сърцата на вярващите и ги води към вечния живот.

Възнесение Господне е тържество на Богочовешката победа над греха и смъртта, но и свидетелство за нашето собствено призвание. В Христос човечеството е издигнато до небесната слава, и всеки вярващ е поканен да участва в тази възвишена съдба. Не е случайно, че свети отци като св. Атанасий Велики казват, че „Бог стана човек, за да може човекът да стане бог по благодат“. Затова този празник ни напомня не само за Христовото възнесение, но и за нашето собствено духовно възлизане – чрез покаяние, молитва и живот в Христа.