СИМВОЛ ВЕРУЮ

1647205110 10 abrakadabra fun p tserkovnii ornament pravoslaviya 20

 
И#сповёданіе вёры:
 
Вёрую во є3ди1наго бGа nц7A вседержи1телz, творцA нб7у и3 земли2, ви6димымъ же всBмъ и3 неви6димымъ. и3 во є3ди1наго гDа ї}са хrтA, сн7а б9іz, є3динор0днаго, и4же t nц7A рождeннаго прeжде всёхъ вBкъ: свёта t свёта, бGа и4стинна t бGа и4стинна, рождeнна, не сотворeнна, є3диносyщна nц7Y, и4мже вс‰ бhша. нaсъ рaди человBкъ, и3 нaшегw рaди спасeніz, сшeдшаго съ нб7съ, и3 воплоти1вшагосz t д¦а с™а и3 мRjи дв7ы, и3 вочеловёчшасz. распsтаго же за ны2 при понтjйстэмъ пілaтэ, и3 страдaвша, и3 погребeнна, и3 воскrшаго въ трeтій дeнь по писaніємъ. и3 возшeдшаго на нб7сA, и3 сэдsща њдеснyю nц7A. и3 пaки грzдyщаго со слaвою, суди1ти живы6мъ и3 мє1ртвымъ, є3гHже цrтвію не бyдетъ концA. и3 въ д¦а с™aго, гDа, животворsщаго, и4же t nц7A и3сходsщаго, и4же со nц7eмъ и3 сн7омъ спокланsема и3 сслaвима, глаг0лавшаго прbр0ки. во є3ди1ну с™yю соб0рную и3 ґпcльскую цRковь. и3сповёдую є3ди1но кRщeніе, во њставлeніе грэхHвъ. чaю воскrніz мeртвыхъ: и3 жи1зни бyдущагw вёка. ґми1нь.
 
4
 

Символът на вярата, Никео-Цариградският символ, е живото съкровище на Православната църква – не само кратко изложение на догматите, но и вдъхновена изповед на нашето спасение. Той е не просто човешки текст, а съборно родена истина, изкована от светите отци в светлината на Евангелието и вдъхновена от Светия Дух. Тук ще се потопим дълбоко в този символ, свързвайки всяко изречение с откровението, дадено ни чрез Светото Писание.

„Вярвам“ (Евр. 11:1-6; Рим. 10:10) – с тази дума започва нашият път. Това не е просто интелектуално съгласие, а живо доверие, основано на срещата с Бога. Вярата е коренът, от който израства целият християнски живот – „вярата е даване на твърда увереност в онова, на което се надяваме, и убеждение за неща, които не се виждат“ (Евр. 11:1). Без нея никой не може да угоди на Бога.

„В един Бог, Отец Вседържител“ (Изх. 20:3; Йоан 17:3; 1Кор. 8:6; Еф. 4:6) – това е изповедта в Бога като Един, Личен, Всемогъщ. Той не е безлична сила, а Отец, източник на живота. „Отец“ не само в смисъл на Творец, а като Този, Който вечно ражда Сина. „Вседържител“ означава, че Неговата сила обгръща всичко – небето, земята, видимото и невидимото (Йов 38:6–7; Кол. 1:16). Той е Творецът, Който казва и става (Пс. 32:9), Който сътворява света „от нищо“ (Бит. 1), не по нужда, а от любов.

„И в един Господ Иисус Христос“ (Еф. 4:4; Лука 1:31-32; Марк 8:29) – нашият Спасител не е само велик учител или пророк, а Господ – Kyrios, Бог и Човек. Той е Син Божий (Пс. 2:7; Йоан 3:16), Единороден (Йоан 1:14), роден, а не сътворен, преди всички векове (Притч. 8:22). Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен – изповядваме тук пълната Му божественост. Единосъщен с Отца (Йоан 10:30), чрез Него всичко стана (Йоан 1:3), Словото, Който бе в начало у Бога и беше Бог.

„Който заради нас, човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата“ (Йоан 3:13; 1Тим. 2:4-6) – величието на въплъщението е в Неговото снизхождение. Той прие плът от Светия Дух и Мария Дева (Ис. 7:14; Мат. 1:23; Лука 1:35), не преставайки да бъде Бог. Въплъти се – вочовечи се, не за да съществува като човек, а за да спаси човешката природа, да я обòжи.

„Разпнат при Понтий Пилат, страда и бе погребан“ (Мат. 26–27; Лука 23; 1Пет. 3:18) – изповядваме реалността на Кръста. Той умря за нас, доброволно (Йоан 10:17–18), понесе нашите грехове (Ис. 53), стана жертва, за да ни изкупи. Бе погребан, слизайки до ада, за да изведе пленените души (1Пет. 3:19).

„И възкръсна в третия ден, според Писанията“ (Мат. 12:40; Лука 24:36; 1Кор. 15:3-4) – Възкресението е печатът на Неговата победа над смъртта. Не е легенда, а реалност, засвидетелствана от мнозина. „Христос възкръсна от мъртвите като първи плод от заспалите“ (1Кор. 15:20).

„И възнесе се на небесата и седи отдясно на Отца“ (Лука 24:51; Деян. 1:11) – човешката природа на Христос, прославена, е поставена в славата на Троицата. Той не се възнесе, за да се отдалечи, а за да бъде навсякъде чрез Духа.

„И пак ще дойде със слава да съди живи и мъртви“ (Мат. 25:31; Йоан 5:28–29) – Църквата живее в очакване. Второто пришествие е не страх, а надежда – правдата Божия ще се възцари и „Царството Му няма да има край“ (Лука 1:33).

„И в Светия Дух, Господа, Животворящия, Който изхожда от Отца“ (Йоан 15:26; Деян. 13:2) – Третата Ипостас на Троицата, Духът на истината, Който обитава в сърцето на Църквата. Той е Господ – не творение, а Бог, Който дава живот, Който вдъхновява пророците (2Пет. 1:21), Който обòжава човека.

„В една, света, съборна и апостолска Църква“ (Мат. 16:18; Еф. 4:4-5) – Църквата е Тяло Христово, основано на вярата на апостолите. Тя е една, защото има една Глава – Христос; света, защото е осветена от Духа; съборна, защото е за всички и в нея всички дарове действат в хармония; апостолска, защото пази непрекъснато приемство в учението и тайнствата.

„Изповядвам едно кръщение за опрощение на греховете“ (Деян. 2:38; Рим. 6:3) – чрез Кръщението умираме с Христос и възкръсваме за нов живот. Това е не ритуал, а новорождение.

„Очаквам възкресението на мъртвите и живота в бъдещия век“ (Йоан 5:28-29; 1Кор. 15) – вярата ни гледа отвъд гроба. Християнинът е човек на надеждата – очаква онзи живот, където „Бог ще обърше всяка сълза“ (Откр. 21:4), където ще пребъдваме в любовта Му вечно.

Амин. – „Да бъде!“ – не просто заключение, а изцяло съзнателно приемане на всяка дума от тази изповед, със сърце, разум и душа. Това е Символът на вярата – не като доктрина, а като живот, като светлина в мрака, като път към Бога.

 
 
 
 

Е-БИБЛИОТЕКА

bs banner t icon

 Църковните текстове, използвани в православните богослужения и чинове, са неразделна част от духовното съкровище на Църквата. Те представляват събрания от молитви, химни, четива и свещени формулировки, които не само изразяват дълбоките истини на вярата, но и обединяват вярващите в общение с Бога. Тези текстове, написани на църковнославянски език, служат като основа за всички богослужебни действия и им придават сакралност, непреходност и духовна красота.

Бг҃оѧвле́нїе

 

Последование на Великата вечерня, антифони и тропари на празника на църковнославянски.

Image

Служба Йоанна Златоустаго

 

Божествената литургия на Светия отец Иоан Златоуст на църковнославянски език с обяснения на български..

Image