Православното църковно служение през Страстната седмица и на самия ден на Пасха представлява най-дълбокото богослужебно преживяване в годишния литургичен кръг. Това е време на особено духовно съсредоточаване, покаяние и съпреживяване на Христовите страдания, водещи към славното Му Възкресение. Църковните служби през тази седмица са изпълнени с богословско съдържание, драматизъм и символика, която въвежда вярващия в самото сърце на спасителната Христова жертва.

Страстната седмица започва с Вход Господен в Йерусалим — събитие, което се отбелязва в неделята преди Пасха, известна като Цветница. След тази празнична служба, богослужението приема все по-сериозен и тържествено-покаян дух. Вечерните последования през първите три дни на седмицата са известни като Последования на Жениха, в които се чете притчата за десетте девици (Мат. 25:1-13) и се подчертава бдението, готовността и духовната будност. Христос се представя като Жених, идващ внезапно, и Църквата призовава вярващите към духовна готовност чрез молитва, пост и покаяние.

На Велика Сряда се припомня помазването на Христос от грешницата и предателството на Юда. Велики Четвъртък е посветен на Тайната вечеря, установяването на светото Причастие и измиването на нозете — проявление на крайното смирение на Спасителя. Вечерта се отслужва трогателната служба на Дванадесетте евангелия, където се четат евангелските разкази за Христовите страдания и Кръстния път, а вярващите със запалени свещи се събират, за да се вгледат в безмерната любов на Разпнатия.

На Велики Петък Църквата не извършва Божествена Литургия — денят е белязан от тъга и мълчание. Сутринта се четат Царските часове, съдържащи пророци, послания и евангелия, свързани със страданията Христови. Вечерта се извършва последованието на Опело Христово с изнасянето на Плащаницата — платното с изобразения образ на мъртвия Христос, което се поставя в центъра на храма. Службата е наситена с покайни и скръбни песнопения, най-известно от които е „Опело Христово“.

На Велика Събота сутринта се извършва Литургията на Василий Велики, която носи първите светли нотки на Възкресението. Четат се старозаветни четива, разкриващи историята на спасението и предвещаващи победата над смъртта. Службата завършва с преобличането на свещениците в светли одежди и тържествено пеене на „Да възкръсне Бог“, ознаменуващо началото на великата пасхална радост.

Пасхалната нощ започва с полунощница пред Плащаницата, а в полунощ се извършва тържественото Възкресно шествие — процесията около храма, символизираща жените мироносици, отишли при гроба на Христос. След това, с тържественото възгласяване на „Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ...“, започва Пасхалната утреня, последвана от Божествена Литургия на свети Йоан Златоуст. Четенето на Пасхалното евангелие тържествено звучи на различни езици, показвайки универсалността на Христовото възкресение. Целият храм ехти от радост, звън на камбани и песнопения, а вярващите се поздравяват с пасхалния поздрав „Христос воскресе!“ — „Воистину воскресе!“

През цялата Светла седмица след Пасха този поздрав не стихва. Богослужението се извършва със отворени царски двери, което символизира отворения път към рая. В тези дни Църквата живее в непрекъсната пасхална радост, възпявайки победата на Живота над смъртта — централното събитие на християнската вяра.