Света Мария Египетска е една от най-вдъхновяващите светици в православната традиция — образ на истинско покаяние, преображение и божествена милост. Родена в Египет през V век, тя от ранна възраст се отдала на разпътен живот, движена от страст и безразсъдство, далеч от Божия път. Със своята свободна воля и живеейки сред греха, тя дълго време не осъзнавала дълбоката пустота на душата си. Но Божият Промисъл я призовал по неведом начин и по време на поклонническо пътуване до Йерусалим, тя преживяла чудно и силно духовно събуждане. Когато се опитала да влезе в храма на Възкресението Христово, невидима сила я възпрепятствала, сякаш сам Небето ѝ затваря пътя. Обзета от ужас и срам, Мария в миг прозряла дълбочината на своето падение. Пред иконата на Пресвета Богородица тя със сълзи на покаяние изрекла първата си истинска молитва, обещавайки да се отрече от стария си живот и да върви по пътя на чистотата и служението на Бога.

След този повратен момент, тя се оттеглила в пустинята отвъд река Йордан, където прекарала над четиридесет години в пълно уединение, пост, молитва и сълзи. Там тя водела живот на най-дълбоко покаяние, изпитвайки тежестта на миналите си грехове, но и постепенно усвоявайки благодатта на Светия Дух. Пустинята се превърнала в нейното училище на спасение, където тя, подобно на древните подвижници, се борила със страстите, изкушенията и дори с бесовски нападения. Чрез постоянна молитва и лишения тялото ѝ било изнурено, но духът ѝ се възвисявал все повече към Бога. Един ден, по Божие водителство, тя срещнала авва Зосима, монах от манастир край Йордан. Чрез него светът узнал за нейната святост, за дълбочината на нейното покаяние и силата на Божията благодат, която може да въздигне дори най-падналия човек до святост.

Света Мария Египетска ни напомня, че вратата на покаянието никога не е затворена и че дори най-дълбокият мрак може да бъде разкъсан от светлината на Христовата любов. Нейният живот свидетелства за милостта на Бога, Който не отхвърля никого, стига човек искрено да се разкае и да пожелае да се завърне при Него. Паметта ѝ се чества на 14 април и в петата неделя от Великия пост, като тя е символ на великопостното усилие – път на очистване, въздържание и надежда за възкресение.

Въ тебЁ, м™и, и3звёстнw спасeсz є4же по џбразу: пріи1мши бо кrтъ, послёдовала є3си2 хrтY, и3 дёющи ўчи1ла є3си2 презирaти ќбw пл0ть, прех0дитъ бо, прилэжaти же њ души2, вeщи безсмeртнэй. тёмже и3 со ѓгGлы срaдуетсz, прпdбнаz марjе, дyхъ тв0й.